Остаряването е неизбежно, порастването – въпрос на избор
На една лекция професорът ни показа нова студентка. Усетих, по какъв начин по рамото някой ме докосна. До мен застана дебна остаряла жена, усмихваща се по този начин откровено, че несъзнателно провокира и моята усмивка.
- Привет хубавице, споделям се Роза и съм на 87 години, - сподели тя. – Мога ли да се причисля и да седна до теб?
Усмихнах се и се реалокирах, с цел да й направя място.
- Разбира се, седнете. Мога ли да зная, какво ви води в университета на тая нежна възраст? – прииска ми се да се пошегувам аз.
- Тук съм, с цел да срещна богат мъж, да се оженя за него и да му народя куп дечица... – намигайки ми се усмихна старата жена.
- Добре де, а в случай че запитвам съществено? – Роза ми харесваше от ден на ден и повече.
- А в този момент съществено – постоянно съм желала да завърша университета и ето ме тук, - отвърна Роза.
След лекциите се отправихме към студентския стол и обядвахме дружно. Оттогава, през всичките три месеца, аз и Роза обядвахме дружно. Тя се трансформира в душата на целия студентски випуск. Всички с наслада общуваха с нея и диалозите постоянно бяха шумни и радостни. В края на семестъра, по време на формалната вечер на випуска, поканихме Роза да произнесе тирада. Когато излезе на трибуната, листчетата с написани думи паднаха от ръцете й. Смутена, Роза ги събра, само че не съумя да вдигне всички.
- Моля за опрощение, толкоз разсеяна съм станала! Заради брачна половинка си зарязах бирата и започнах да пия уиски – само че от него се напивам много по-бързо, - пошегува се тя. – Вече не мога да си събера скъпоценните листчета, по тази причина дано да кажа това, което мисля.
Когато залата се успокои и притихна, Роза продължи своята тирада.
- Ние не стопираме на играем, тъй като сме възрастни. Ние остаряваме, тъй като стопираме да играем. Има няколко секрети на младостта, щастието и триумфа. Вие сте длъжни да се усмихвате и всеки ден да откривате занимателното в живота. На вас ви е нужна фантазия. Когато престанете да мечтаете – умирате. Около вас има толкоз доста хора, които към този момент са „ мъртви ”, само че те даже не осъзнават това! Има голяма разлика сред остаряването и порастването. Ако вие сте на 19 и цяла година се търкаляте на дивана без да вършиме нищо – ще станете на 20. Ако аз се въргалям на дивана цяла година и нищо не върша – аз ще навърша 88. Няма нищо комплицирано в това да остаряваш, само че е необходим гений, с цел да растеш. Дарът е в това да откриеш нови пътища за себе си в измененията. За нищо не съжалявайте! Старите хора всекидневно не жалят за към този момент направеното, те скърбят за това, което не са съумели да създадат. А от гибелта се опасяват най-силно тези, които са натрупали прекалено много страдание.
Свършвайки речта си с думите „ С почитание, Роза ”, остарялата жена се върна на своето място. Ние всички мълчахме, а думите й се бяха врязали в сърцата и мозъците ни. След една година, Роза се дипломира и получи своето висше обучение, за което по този начин бе мечтала. След седмица, тя безшумно напусна този свят – в съня си.
Повече от 2000 студенти я изпратиха в последния й път и уважиха паметта на тази светла жена, която ни сподели, че в никакъв случай не е късно да станеш този, който искаш да бъдеш. Остаряването е неизбежно, порастването – въпрос на избор.
Инфо: www.webstage.bg
